ГЪРБЀЯ, -èеш, мин. св. гърбя̀х, прич. мин. св. деят. гърбя̀л, -а, -о, мн. гърбèли, несв., непрех. Гърбавея. гърбее се безл. Гърбавее се. — Работи, работи, ама знай, че от работа се гърбее, а не се богатее, бабо Тонке. Г. Караиванов, ЮМ, 48.
