ГЪ̀РБЯ, -иш, мин. св. гъ̀рбѝх, несв. Диал. 1. Прех. Нося нещо на гръб. — Ей, а стига си приемал тези колети! Как ще ги гърбиш! ... За себе си не мислиш! Ил. Волен, НС, 36.
2. Непрех. Непрекъснато работя, навеждайки гръб (Ст. Младенов, БТР). Все аз ли ще гърбя, бе хора? Ст. Младенов, БТР I, 491.