ГЪ̀РЛИЩЕ, мн. -а, ср. Увел. от гърло (във 2 знач.). Ръкойките се разпиляха отгоре му и го затрупаха. Яцо прихна с голямото си гърлище, та огласи цялото поле. И. Петров, НЛ, 258. Боже, какви петли има Черказки, какви гърлища! — йерихонска тръба биха надвикали. Й. Радичков, ПЦ, 5. — Тук не ти ли прилича на пещерата [на Едноокия]? Да рече да се събуди той, че да завика с великанското си гърлище: „Кой краде от моите съкровища?“ Д. Бозаков, ДС, 115.