ГЪРМЕЛЍВ, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прил. от гърмел (във 2 знач.). Болният има тия личби; долошаване, слабост, нямане поревка за ядене, горене за вода, болеж на корема, гърмеливи гуркания на червата. Ив. Богоров, СЛ, 82.
