ГЪРМЍ безл. Чува се, разнася се гръм, има гръмотевици. Проясни се, полето светна на слънце, облаците, по-тъмни и по-черни, потъваха на изток. Нататък гърмеше. Й. Йовков, ЖС, 66. Цяла нощ гърмя, светка / небосводът разярени. Ив. Вазов, Съч. XVII, 200. Не щат да знаят те [тримата], че пъплели тъми, / че някъде гърми, / че хала идела във планината. К. Христов, ЧБ, 14. Дали гърми ил се земя тресе, / ил се рони Камена могила? Нар. пес., СбНУ XLIX, 62.
◊ Гърмящ газ. Хим. 1. Смес от водород и кислород, която при температура докъм 600° експлодира със силен гръм и се образува вода. 2. Разш. Всяка смес от горящ газ и въздух или кислород, която при запалване може да експлодира. Смес от метан и кислород или въздух представлява метанов гърмящ газ и при запалване експлодира. Хим. X кл, 1965, 9. Гърмяща змия. Кротал. Известно е, че гърмящите змии — кроталите, са с почти неразвито зрение и освен това притежават съвсем слаб слух. Ц. Цанев и др., ЧП, 94.
? Гърми, вали, а не треска. Диал. За човек — слаб и мекушав, който обича много да се кара, но не прави зло. Гърмян заек. Разг. Хитър, опитен човек поради това, че е понесъл всякъкви беди, премеждия; стрелян заек. Не изпитвах никакъв страх, защото както казваха, аз бях гърмян заек. К. Калчев, ДНГ, 56.