ГЪРМЯ̀ВИЦА ж. Остар. и диал. Гръмотевица, гръм. Много пъти заминуват години, планината да не показва друго нищо, токо дим .. при което человек слуша често едно подземно като гърмявица ехтене. БО, 1847, бр. 3, 11.
