ГЪРЧАВЀЯ, -èеш, мин. св. гърчавя̀х, прич. мин. св. деят. гърчавя̀л, -а, -о, мн. гърчавèли, несв., непрех. Диал. Ставам гърчав; отслабвам, омършавявам. Имам си две кобилки, едната ми кръвенее, другата ми гърчавее. Гатанка. Н. Геров, РБЯ I, 256.
