ГЪСКА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. и диал. Гъсар. Аз никога няма да принуждавам своето гъше стадо да пее „херувикото“ или да изучава катихизиса, защото са боя да не стана и аз гъска. „ -.. Какво каза ти?“ — извика учителят. — Нищо, отговори Главчо тихо и кротко. — Аз не обичам неблагоразумните учители, така също както и невежествените гъскаре. Л. Каравелов, Съч. IV, 231.