ГЪСО̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Мъжка гъска. Бяхме убили женската. Гъсокът не искаше да се отдели от това място. Ем. Станев, ЯГ, 62. Посред поляната лежат три гъски, щом тръгнах към къщата, станаха и се разкрякаха, а гъсокът дойде със съскане да ме плаши. Й. Радичков, ББ, 55. Вън на двора важно се разхождат кокошки, петли, пуйки, пуяци, патици и патоци, гъски и гъсоци. Ст. Дончев, ПНД, 5. Дриснал гъсок, / на сух песок. Нар. пес., СбНУ VIII, 261.