ГЪСТИНА̀К, мн. -ци, м. Събир. Остар. и диал. Гъсталак, гъстак. По такава черна пръст всичко расте буйно и тя толкова заглъхва от бурен, щото мъчно може да ся изгази из такъв гъстинак. Й. Груев, Лет., 1872, 231.
— Друга форма: г ъ с т и н я̀ к.
