ГЮБЀК, мн. -ци, м. Диал. 1. Чутура или корито, в които чукат смрадликата, използвана при щавенето на кожи.

2. Каца за солене на сланина.

— От тур. dibeκ 'голям дървен или каменен хаван'. — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.


Източник: Речник на българския език (онлайн)