ГЮНЛЮ̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. и диал. Надница; гюнделик. Я ща да ида, да ида / в Ескизаара града голяма, / .., / на жетваре гюнлюк да платя. Нар. пес. СбНУ VII, 89. Аз искам да кажа, че и за най-сиромаха, дори и за просека, работят толкова си душе хора. За да ся проумеем по-добре, нека земем за пример един чловек, който работи с надница (гюнлюк) и няма си ничто освен чтото изработи за ден или за седмица. Й. Груев, ТЧД, 20.
— Тур. günlüκ 'дневен, днешен'. — Друга форма: г ю нл у̀ к.