ГЮРДЖЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Грузински. Но в празничен ден, когато посръбваше, той [хаджи Ахил] беше просто чудесен.. Той хулеше, съдеше, протестираше, сипеше въз разни лица сарказми,..; ръсеше вред смях и отрова.. — Хубост гюрджийска, ум чифутски, език ерменлийски, гръцки фудуллук, турска поразия, българска мъка! Ив. Вазов, Съч. VI, 163-164.