ГЯВОЛЛУ̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Дяволлък. Щом оставил торбичката на земята, тя започнала да се движи. Наоколо му се натрупали партизани. Те не знаели какво е зашито в торбичката и горели от любопитство да узнаят „гяволлука“ на Ванюша. Ж. Колев и др., ЧБП, 31. — Ама ще имаме ли снимката? — .. — Ще я имате. Тия дни. — Хубава ли е? — Е, ще видим. Машинка ли е, гяволлук има. Б. Болгар, Б, 21.