ГЯВОЛЛЪ̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Дяволлък. „Пак купи гайдата, пак я разряза с нож и пак нищо не намери в нея.. Ама нали е германец, свикнал е във всяка работа да има гяволлък.“ Й. Радичков, СР, 86.
