ГЯ̀ВОЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Дяволски. Бог, като чуе окарината, ще рече: ".. сума глина похабих да направя човек от нея, а не се сетих да направя окарина. Па човекът излезе по-гяволско нещо от мене, взе глина и направи окарина.“ Й. Радичков, СР, 83. Там е Тодора легнала, / легнала, сладко заспала / на самодивско игрило / и на гяволско падало. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 478.
◊ От гяволско коляно. Диал. За човек — лош, проклет.
ГЯ̀ВОЛСКИ нареч. Диал. Дяволски.