ГЯВУ̀РКА ж. Остар. и диал. Гяурка. „Защо не съм гявурка, защо не мога да ида при него да поговоря, както говорят българките на чешмата със своите драги?“ Ц. Гинчев, ГК, 183. — Назад, свини гявурски!.. — Ти ли си, Илийце? Ах, гиди гявурко!.. — Аз съм, хаджи Хасан ага. Ив. Вазов, Съч. ХI, 6.