ГЯ̀ЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Дяче. Църква метет мало моме / со два стръка босилкои, / ем си метет, бога молит: / „Дай ми, боже, попа свекра, / и свекърва попадия / и да зема гяче момче!“ Нар. пес., СбБрМ, 501.


Източник: Речник на българския език (онлайн)