ДАВА̀ частица. Диал. 1. Нали. — А защо вие не влязохте при нас..? Дава не сте някои чужденци: хора от същата железница? З. Стоянов, ЗБВ I, 222. Дава ти казах да не ходим. Ст. Попвасилев, РР, 1933, кн. 3-4, 199.
2. Нима. Старата не обърна внимание на мъжовите си думи.. — Какво ще ми кажеш — продума тя пак тъй дебело. — Дава съм дете, та да не разбирам. Й. Йовков, ПГ, 171.
— Други форми: д е в а̀, д è в а, д е в è.