ДА̀ЙКИ мн., ед. (рядко) да̀йка ж. Геол. Плочообразни тела от магмен произход, които запълват пукнатини, разсичащи напречно или косо вулканични скали. Когато лавата се движи по пукнатини, може част от нея да не достигне до земната повърхност, а да остане под нея, като запълва пукнатината. В такъв случай се образуват дайки. Ст. Бошев, и др., ГГ, 80.
— От англ. diκe или dyκe 'преграда; каменна стена'.