ДАЙРЀ, мн. -та, ср. У̀дарен музикален инструмент от опъната на дървен обръч с металически пластинки и звънчета кожа, употребяван обикн. в музикалния бит на някои народи и в симфоничния оркестър; тамбурина. Оркестърът поде източен напев.. Зоя се поклони, леко удари дайрето и звънчетата поръсиха дъжд от плахи подрънквания. Д. Спространов, С, 50. Очите на циганите пламнаха. Жените измъкнаха отнякъде две дайрета, накичени по краищата с бели чинели и звънчета. И. Петров, МВ, 175. От близките места се стичаха вретенари и гребенари — на весели тумби с дайрета и музика. Д. Яръмов, БП, 141.
— От араб. през. тур. daire. — Други (диал.) форми: д а а р è, д а х а р è.