ДАКТЍЛ м. 1. Литер. В силаботоническото стихосложение — трисрична ритмическа стъпка, при която първата сричка е ударена, а другите две — неударени (А̀ ¡ ¡), напр. М я̀ р к а т с е в у̀ т р и н н а д р я̀ м к а у н è с е н и, / с ѝ н и д а л è ч н и г о р ѝ.
2. Литер. В метрическото стихосложение на античната поезия — трисрична основна стъпка в хекзаметъра, при която първата сричка е дълга и ударена, а другите две — кратки и неударени (А̀ ¡ ¡).
3. Муз. Ритмична фигура, образувана от една дълга трайност в началото и две двойно по-кратки в края.
— От гр. δἀκτνλοσ 'пръст (на ръка)'.