ДАЛАВЀРАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Простонар. Мъж, който се занимава с далавери. Едно от най-почтените семейства се разсипа и загина от войните, докато подлеците, далавераджиите и келешите благоденствуват, особено сега, след преврата. Ем. Станев, ИК III и IV, 291. — Напред дойде при мене един нашенец,.. Кариерист един, далавераджия, използвач. Г. Караславов, ОХ III, 232.


Източник: Речник на българския език (онлайн)