ДАЛА̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до далак1 (в 1 знач.). Далачен абсцес.

Далачна гъба. Дървесна паразитна гъба. Merulis lacrimans. Далачна трева. Диал. Дребно цвете по влажни и сенчести крайпоточни скали с жълти цветове; жълтина.


Източник: Речник на българския език (онлайн)