ДАМАСКАЛЍЯ ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Само в съчет: Сабя дамаскалия. Нар.-поет. Сабя дамаскиня. Стана мама му отиде, / че му сабята донесе, / сабята-френгията, / сабята дамаскалия. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 114.


Източник: Речник на българския език (онлайн)