РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

ДАМЛАЛЍЯ ед., неизм., мн. -ѝи, прил. Простонар. Който е имал дамла.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

Източник: Речник на българския език (онлайн)