ДАМЛЍЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Който докарва дамла. Има дамличава кръв, от която става нещо в сърцето и бубреците, та човек пада и осакатява. Т. Панчев, РБЯд, 87.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
