ДА̀ННИК, мн. -ци, м. Старин. Данъкоплатец. За България не го беше еня, и че Смилец е татарски данник. Ив. Вазов, Съч. XIV, 27. И грабеха къс по къс областите му, та си ги деляха. И тъй поделиха помеж- ду си много земя, та повечето данници станаха роби. Н. Райнов, КЦ, 15. Калокир ся яви пред тойзи бор со своите дарове, ниско ся поклони трижди на княза,.., и го поздрави от Никифора, като от данника, който провожда дарове на руските градове. Е. Мутева, РБЦ (превод), 37-38.