ДА̀ПАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Човек, който работи в ДАП (съкр. от държавно автомобилно предприятие — название на автомобилния транспорт у нас 70-те — 80-те год. на XX в.). — Ти — казвам — твойто шиле си го дал на Къркелана, та го е заклал и опекъл на дападжиите, дето му караха камъните за къщата. Н. Хайтов, ДР, 102.


Източник: Речник на българския език (онлайн)