ДАРАКО̀СВАМ, -аш, несв.; дарако̀сам, -аш, св., прех. Влача на дарак (памук, вълна и под.). даракосвам се, даракосам се страд.

— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.


Източник: Речник на българския език (онлайн)