ДВАНАДЕСЕТНЍК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Бърдо на тъкачен стан за дванадесет глави (Н. Геров, РБЯ).
2. Сукман с дванадесет клина (Вл. Георгиев и др., БЕР).
— Други форми: д в а н а е с е т н ѝ к и д в а н а й с е т н ѝ к.
ДВАНАДЕСЀТНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. Анат. Дванадесетопръстник. И така ястието, сварено на половина, из стомаха слиза в тънкото черво и то най-напреж в горний му край, който ся нарича дванадесетник, зачтото е 12 пръста длъг. Лет., 1874, 52.
— Други форми: д в а н а й с ѐ т н и к и д в а н а е с ѐ т н и к.