ДВЀСТАГОДИШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който е на двеста години. Да не бе имало на Мезарица гора, щях да приема, че не би могла да съществува. Но там бе расла не каква да е гора, а двестагодишен лес, както се виждаше по изостаналите в пожарището клади. Н. Хайтов, ПП, 32.
2. Който съществува в продължение на двеста години, който продължава, трае двеста години. Двестагодишен мир.