ДВЀТИ, -а, -о, мн. -и и (съкр.) двет, -а, -о, мн. -и, числ. редно. Диал. Втори; двейки, двети.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. — Други (остар.) форми: д в а̀ т и, д в а т.
