ДВОУ̀МИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Двоумение (в 1 знач.). Може да ся случи някога да та смущават двоумия во времято, когато най-вече залягаш да придобиеш по-основни убеждения на мъжеската възраст. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 15. — Затуй трябва да ми се закълне В. Величество, че ще направи каквото поища, без да гледа ище ли го туй или не вашият министър .. — Ще видим — рече царят с двоумие. Н. Михайловски, ПА (превод), 156.