ДВОУМЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, прич. мин. св. деят. двоумя̀л, -а, -о, мн. двоумèли, несв.; непрех. Остар. Съмнявам се. Не двоумя, че любовта към ближния е най-изрядно приношение към Бога. К. Кесаров, ЧНУ, 28. „Прежде (напред) съм двоумил, обаче сега известно знам защо е порфирска Омировата смърт.“ Й. Стоянович, ДСС (превод), 43.