ДВУБО̀ЖНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Рядко. Лице, което вярва в съществуването на две божествени начала. Изпълваха го скверни помисли, каквито бе чел в апокрифни писания на богомили и двубожници, и той се питаше — де е истината и как я разпознават хората? П. Константинов, ПИГ, 25.