ДВУВЛА̀СТНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Собственик, стопанин на двувластен имот. Границата между България и Румъния прекарват през средата на имота на този баща. Едни ниви остават в България, други — в Румъния. „При това положение ще дам трагедията на двувластниците..“ СбАСЕП, 481.