ДВУВРЪ̀Х, -въ̀рха, -въ̀рхо, мн. -въ̀рхи, прил. Който е с два върха. Наближаваме. Зелените купни заприличват сега на великански рунтави калпаци и качулки, остри или двувърхи, килнати или смачкани, на някакви скрити под земята хали или чудовища. Ал. Гетман, ВС, 276. Наляво по курса все по-ясно се очертаваше брегът на Африка с двувърхия Зелени нос. Д. Богданов, ТА, 23. Стигна рано в местността — наклонена полянка на три километра отсам Дервишка могила с изгърбено като тополовградска камила двувърхо било. Д. Вълев, 3, 229.