ДВУДО̀МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Само в съчет.: Двудомно растение. Бот. Вид растение, при което върху един индивид се развиват само мъжки цветове, а върху друг — само женски. Тя [дивата лоза] е двудомно растение. Плодовете ѝ са дребни, синьовиолетови и кисели, винаги с З семки. У нас расте край Черно море, има я във Варненско и не трябва да се смесва с подивелите питомни лози. ПЗ, 1934, кн. 2, 26. Конопът, върбата, тополата и черницата са двудомни растения.

— От рус. двудомный.


Източник: Речник на българския език (онлайн)