ДВУКА̀МАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Само в съчет.: Двукамарен парламент. Юрид. Парламент с две законодателни тела — долна камара (народно събрание) и горна камара (сенат). Съгласно с конституцията, приета през 1920 г., законодателната власт принадлежала на двукамарен парламент. С. Кюпрюбашиев, И 65. Двукамарна система. Юрид. Организация на законодателната власт, при която парламентът е с две камари, съставени и действащи поотделно и изпълняващи различни задачи; двупалатна система.


Източник: Речник на българския език (онлайн)