ДВУКА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Двуетажен; двукатен. Ще тръгнеш по тесния път, пътнико, нагоре в планината. Там има чудно село. В леса — двукати къщи, с каменни плочи. Л, 1965, бр. 2, 18. Никакъв лъх не пропускаха четирите затворени страни на двукатата каменна сграда — само събираха като във фуния слънчевата жар. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 486.