ДВУКРЪ̀ГОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има два кръга, два етапа или става на два етапа, в два кръга. Производственият процес при атомната [електрическа] централа може да се осъществи по еднокръгова и двукръгова схема.. При двукръгова схема защитата и сигурността на персонала са по-големи. Ел. ХI кл, 1965, 21. Двукръгова шахматна среща.