ДВУЛЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който проявява неискреност, лицемерие; лицемерен. Роза се усмихна: — Каза, че сте най-добрият ветроходец в страната, но сте и двуличен и да се пазя от вас. П. Льочев, ПБП, 37. Но според мене откровените грешници са по-малко опасни и по-малко лоши от двуличните праведници. А. Гуляшки, ЗР, 196. Двулични хора.
2. Който съдържа неискреност, лицемерие. — Та вие трябва да имате определено становище по тия въпроси. Той често се дразнеше от неопределеното и дори малко двулично поведение на брата си. В. Геновска, СГ, 248. Водя двулична политика. Δ Играя двулична роля.