ДВУЛЪ̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се състои от два лъча2, линии, разклонения. В малките, средните и големите градове.. може да се разработят следните видове транспортни системи: .. двулъчна система — когато градът има по-разширена територия и не може да бъде обслужван само с една линия. Т. Горанов и др., ПА, 313.


Източник: Речник на българския език (онлайн)