ДВУМА̀ЧТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. За плавателен съд — който има две мачти. Можайски бил и добър корабостроител. Той построил двумачтовия кораб „Хеда“ и тримачтовия „Всадник“. Р. Радулов, ИГ, 30. Една сутрин навътре в морето, но пред устието на реката се появиха два кораба. Единият бе голям, двумачтов, другият — по-малък и само с една мачта. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 73.