ДВУМЀСЕЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е на два месеца. Двумесечно бебе.
2. Който съществува в продължение на два месеца, който трае, продължава два месеца. Ние сме в Средна Словакия.. В тая област на 29 август 1944 година словаците дигнаха въстание срещу немските поробители. Още личат следите от двумесечната борба. Н. Фурнаджиев, МП, 99. В онова време юли и август бяха „ваканционни месеци“, което значеше, че не само училищата и университетът не работеха, но и Народният театър, и списанията имаха двумесечна почивка. К. Константинов, ППГ, 261. Двумесечен срок.
3. Който се отнася до период от два месеца. Двумесечен план. Двумесечна заплата. // За периодично издание — който се издава, излиза веднъж на два месеца. Двумесечно списание. Двумесечен бюлетин.