ДВУМЀСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който е с две места за сядане. Шосето беше безлюдно, гладко.. Малката двуместна кола се плъзгаше, забързала, с равно, едва доловимо бучене. К. Константинов, СЧЗ, 107. Там стоеше малък двуместен кабриолет, запрегнат с хубав вран кон. Н. Попфилипов, РЛ, 118.