ДВУПАЛА̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Обикн. в съчет.: Двупалатна система. Юрид. Организация на законодателната власт, при която парламентът е с две палати, съставени и действащи поотделно и изпълняващи различни задачи; двукамарна система.
