ДВУПЛО̀ЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Авиац. За летателен апарат — който е с два чифта крила, разположени едни над други и образуващи две успоредни плоскости. Един двуплощен самолет извива над града. С. Северняк, ОНК, 186. От 1900 до 1903 г. братя Райт построили няколко двуплощни планера, на които поставили кормила и приспособления за управление и равновесие във въздуха. Р. Радулов, ИГ, 35.