ДВУРЀД, -а, -о , мн. -и, прил. Двуреден. Вместо оръжия те [конниците] носеха дълги навити свитъци пергамент, малки раклици с принадлежности за писане и уреди за смятане, прилични на двуреди калугерски броеници. Ст. Загорчинов, ЛСС, 86.
